Основни грешки, при издаването на книги  /Иван Богданов/   Това трябваше да е дългоочакваната статия как се рекламират книги. Но се оказа, че докато стигнем до нея, се налага да се обяснят множество грешки при оформяне на книгата, допускани от авторите. Тук, естествено, имаме предвид книги предназначени за продажба в книжарници, а не за раздаване в приятелско-роднинска среда. Ще приемем, че произведенията в книгата са вече уточнени, избрана е корица и ще акцентираме в/у грешките допускани в цялостното оформление на книгата. За жалост, всичко описано по-долу е на базата на печалния ни опит от работа с автори. Първа основна грешка: прекалено много лична и биографична информация Разбира се, ако четете някоя книга на известен класик, с удоволствие бихте изчели кратка негова биография, списък с издадените му книги, може би и някой интересен случай с автора. Но когато става дума за първи книги, на неизвестни за обществеността автори е голяма грешка да се изпълва задната корица, първите или последни страници с подробна информация за авторите и то от типа - родил се еди къде си, учил в това начално училище, първи стихове прописал еди кога си и прочие, и прочие информация, която може би е интересна на автора, но е безкрайно скучна за всички останали. Има такъв жанр книги, но те се наричат (авто)биографични. Биографията на Бранислав Нушич ми е настолна книга и чета винаги с удоволствие. Но не мога да разбера защо трябва да прочета няколко страници текст, в който се обяснява как авторът заминал за... някъде, и там, далече от родната среда, записал плачовете на сърцето си в една тетрадка и сега иска да ги сподели със всички нас. Това е възможно най-силната антиреклама за една книга. Аз, въпреки развинтеното ми въображение, не мога да измисля по-силна. Запомнете едно основно правило - книгите се купуват от читателите, не за да се запознаят с вас и с вашите трепети, а за получат удоволствие от потапянето в света на книгата, от поуките от нея и най-вече от оня прекрасен спомен, който остава след прочитането на добра книга. Вероятно има читатели, които купуват определен жанр книги за да следят развитието на българската литература или просто са колекционери и купуват всичко от даден жанр с идеята - това ще се чете някога. Но това са под 1% от купувачите. Но всички останали купуват книгата, защото им е харесала кратката реклама на гърба на корицата и предчувстват удоволствието от четенето на тази книга. Повярвайте - читателите не се интересуват от това, как след като сте прочели еди коя си книга сте казали - „ама аз мога да напиша по-добра" и евентуално сте я написали. Напротив, те много повече се интересуват от това, дали след като на 25 страница той я е целунал на вратата, а на 32 и е поднесъл кафе в леглото как ще се развие връзката им. Естествено, всички горни съвети важат, когато книгата е ориентирана към пазара и трябва да привлече купувачи, а не е представителна за автора, чрез която той се мъчи да привлече вниманието на маститите автори и критиката. Там действат други правила. Но във всички останали случаи - разкарайте си снимката от задната корица, заедно с цялата биографична информация и благодарностите към мама, тате и цялата рода, която ви прави баници сутрин, откакто и прочетохте първото си стихотворение. Напишете кратък рекламен текст /как се пише това, ще разгледаме в следващи статии/, който ще накара преситеният купувач да спре погледа на книгата ви, да я разгледа и евентуално да си я купи. Запомнете - читателят няма никаква емоционална връзка с вас, той не се вълнува от вашите мисли и чувства, докато сте писали книгата, нито от това каква част от написаното е плод на личните ви преживявания и доколко се припокривате с главния герой. Читателят се интересува само от едно - от удоволствието, което ще изпита прочитайки тази книга. Затваряйки удовлетворен книгата, може би ще потърси повече информация за вас. Затова единствената лична информация която си заслужава да сложите в книгата е адреса на блога ви. Там можете надълго и нашироко да описвате своите чувства и преживявания. Там ще ви четат фенове, не читатели. Какво, нямате блог? Не знаете ли, че който го няма в мрежата, все едно не съществува. В следващата статия ще разгледаме другата основна грешка - Кошмарът, наречен „Предговор от известен автор!