Постинг
29.09.2013 15:56 -
НА СЪБОР – КАТО НА СЪБОР
/Малък разказ/
Събор, като събор. Свирки и балони. Деца. Играчки. Пискуни и пищене. Гълчава-народ. Нахакани ергени, наконтени моми. Спретнати невести, мърморещи старици. И спорещи за техни си работи мъже.
Това е – събор!
На селския мегдан, в центъра на селото.
И сергии на събора. Играчки и свирки за децата, украшения за момите, игли и куки за плетене за бабите, брадви, брадвета, тесли за мъжете. И конски сбруи и катран за колата.
И семена. За моркови и домати. Люцерново семе. Разсади за зеле и кромид лук.
Пълна идилия и пълен с народ площад.
На масата – семена за домашен зеленчук, дето се сади в селските градинки, и за цветя семена има, и цветя в саксии има.
Зад масата – хитрувато старче със засукан нагоре побелял мустак, хвали стоката си, следи постоянно клиентите си и отмерва според неговата си мяра от семената.
Малката фунийка – за левче, по-голямата – за левче и половина, най-голямата за две левчета.
- Хубаво ли ти е семето, пита една бабка. – Не го ли даваш малко скъпичко, а?
И сочи с костеливата си ръка към доматеното семе, от което се кани да купи.
- Хубаво е бабке, много е хубаво. От това семе да знаеш колко булки съм осеменил…- отговаря многозначително старчето.
- Ами, като го засея и не никне, какво да го правя? – недоверчиво продължава бабката.
- Върни ми го, бабке, и ще ти дам друго семе. Пък и на есен ще докарам готови домати, насадил съм достатъчно в градината си. На теб специално ще ти ги продам по-евтино от на другите, за компенсация на разходите и да ме запомниш с добро.
Съборът от моето детство!
Хитри усмивки и многозначителни погледи, гълчава до небесата. Младежки закачки. Старчески одумки и оплаквания от болежките на годините. А музиката свири, и две хора се извиват на мегдана. Децата се провират между играещите и надуват свирките.
До късно вечерта.
Христо Христов
Етрополе, 30.07.2008 г.
Няма коментари