Като нощен възпитател в общежитието към училището, се наложи да приема нов „възпитаник”. Доколкото си спомням името, май че се казваше Горан. Но не това е най-важното в случая. Мина време и на сутринта след поредното дежурство научих от учителите и лично от директора подробности около „геройските” постъпки на Горан в училището, от което идва при нас. И то спрямо учители, защото съучениците си ги е третирал като свои подчинени. Вече е имал време да се прояви и при нас: притиснал грубо към стената в коридора една от колежките. Заканил се за саморазправа с друга, защото му е направила забележка за непристойното му държане в следобедните занимания. Затова реших, като постъпя на работа вечерта да му „стъпя в дирите”. Извиках го във възпитателската стая и му прочетох такова „конско”, че чак на мен ми стана неудобно. През цялото време следях реакцията и разбрах, че на него му е „все тая”. Поведение, придобито в досегашното му училище, а вероятно и в махалата от която идва. Беше в VІІІ клас и имаше респектиращо телосложение. След неуспешното „конско” смених тактиката и поех по-твърд курс за въздействие: - Слушай, Горане, но наистина си отвори ушите и ме изслушай внимателно. Разбирам, че на теб май „не ти пука от нищо”, както обичаш да се изразяваш. В документите, с които си приет при нас има подробна характеристика на поведението ти. Прави впечатление, че посягаш само на момичета и се заканваш на учителки. Направил си го вече и при нас. Искам да ти кажа, че в това училище има и мъже. Като мъж на мъж ти предлагам джентълменско споразумение: предлагам мъжки „тупаник”, както му викаш ти. Който от нас двамата види зор, хваща ключа и излиза като победен. Забравих да ви кажа, че когато влезе, го накарах да заключи вратата на стаята и да остави ключа на масата. Продължавам: - Ако не може да хване ключа, е достатъчно да докосне масата. Тогава победилият няма право да продължава боя. Изслуша ме внимателно, дори забелязах нотка на смущение. Това ме окуражи да продължа, като застанах срещу него в заканителна поза: - Аз започвам. Предупреждавам те, че няма да те жаля. Ако приемаш условията, да започваме, ако ли не – хващай ключа и да те няма. Но те предупреждавам, че ако продължаваш с бабаитлъка си, няма да има прошка, а ще действам по макаренковски. Сигурен съм, че Горан никога не е и чувал нищо за методите на Макаренко. Дори не знае, че има такъв човек, но другото го разбра. - Другарю, да ми отсъйнат ръцете, ако посегна повече. Такива клетви дават хората от неговото племе. При това, държат винаги на думата си. Удържа на думата си и Горан. Стана един от примерните ученици. След около месец го определих за отговорник на общежитието. Въдворяваше ред и дисциплина, без да се налага със сила. Респектираше, както ви казах, с впечатляващата си фигура. Етрополе – 04.04.2019 П.п. Разказът е по истински случай, само е сменено името на ученика.

Тази случка е много занимателна - заинтригува ме.