Започвам поредицата от лопенски лакардии и весели истории с признанието, че повод да го направя е излязлата наскоро книга на Петко В. Петков "Нашенци" Интересни случки из Етрополския край.
В нея има и няколко случки от Лопян. Де правдиви, де преиначени, написал го е човекът и това е наистина похвално дело.
Аз пък ще разказвам зевзеклийски истории от най-известните зевсеци на Лопян, така, както съм ги слушал във времето на моята младост, пък и до днешно време.
Ще запазвам типичния лопенски говор, защото той се отличава коренно от диалектите в Етрополския край. Мисля, че така ще се разбере по-добре смисловото съдържание на случките.
Но това е друга тема на изследване.

Започвам с най-големия за всички времена зевзек дядо Иван Кольов /договорихме се за запазване на лопенското наречие/:

КОПРИВАТА СЪДЪРЖА ЖЕЛЯЗО
- Дядо Иване, знаеш ли, че копривата съдържа желязо?
- Абе, за знаене, знам, но я ми кажи ти, колко коприва трябва да изям за един теглич на колата?!

ТИ СЕ ПАЗИ ОТ СВОИТЕ
Навремето Лопян беше отделна община с всички обществени, държавни и партийни организации.
Секретар на Партийния комитет е бил Кръстьо Доков.
Дядо Иван е син на Кольо Мирчов, най-богатия за времето си лопенчанин, чифликчия. Останки от чифлика му има и до днес под селото.
Та среща бай Иван партийния секретар и му вика:
- Кръстьо, пази се от своите, аз от нашите ще те пазя.
След големи разправии в партийната организация и бурна отчетно-изборна конференция, Кръстьо е свален от партиен секретар.
Наскоро среща бай Иван и му дава 1 лев:
- Бай Иване, вземи лева да се почерпиш, защото излезе напълно прав. Моите, а не твоите,  ме свалиха от партиен секретар.

НЕКА ДА ВИДЯТ ЖИВ КУЛАК
Тръгнал една сутрин бай Иван към училището. Във времето, когато по-състоятелните и заможни селяни бяха обевявани за кулаци. В това число попада и фамилията на дядо Иван, заради баща му и натрупаното от земята състояние. Къщата им стои и до днес и е една от най-големите и интересна като архитектура къщи в Лопян.
Среща го някой си негов познат и го подкачил
- Къде си подранил толкова рано, бай Иване?
- Отивам на училището, та учениците да видят жив кулак, защото нали сега на това ги учат!

ПАРИ НА ЗАЕМ
Както и в днешно време, всеки човек търси и общува с хората от неговата социална група. Така бай Иван, ергенин тогава, се сприятелил със сина на брусенския чорбаджия.
Бащите и на двамата били стиснати и не им давали джобни пари.
Двамата намислили как да се сдобият с пари и го направили.
След време се срещат двамата чорбаджии на Лопян и Брусен.
- Кольо, рекъл брусненина, дадох на твоя син 10 000 лева на заем и ми каза, че ти ще ми ги върнеш.
- Ами аз съм ти ги върнал. Твоят син взе от мен на заем 10 000 лева и също ми каза, че ти ще ми ги върнеш.
Какво естанало по-нататък не знам, но не и толкова интересно.

ДАЙ ДА ПРОВЕРЯ ПАРИТЕ
Изпаднал лопенски ергенин за пари и отишъл при дядо Кольо да му даде на заем. Седнали пред огнището и от дума на дума, стигнали и до заема. Дядо Кольо му дал колкото поискал.
По време на приказката им, ергенинът извадил цигара и кибрит от джоба и я запалил.
Дядо Коло, го изледал, завъртял многозначително глава и издумал:
- Я дай, момче, пак парите, да ги проверя, да не съм сбъркал нещо при броенето.
Взел ги и си ги прибрал в пояса:
- Ти, момче, няма да ми върнеш парите. Щом при огън от огнището хабиш клечката от кибрита, никога няма да имаш пари.

КОГА СЕ БРОЯТ ПИЛЦИТЕ
Ето и една случка, на която бях свидетел.
Вървим с Иван Лалов към тях и гледаме дядо Иван седнал на пейката пред дома си.
Иван Лалов по това време беше кмет /по днешно му/ на селото. Тогава му викахме председател на Общинския съвет.
При това дядо Иван му се пада някакъв роднина.
- Чакай да видиш какво ще кажа на вуйчо Иван! 
- Не се закачай с човека, защото ще ти върже и на теб "звънче". - му рекох.
Въпреки заръката ми той не ме послуша, остана при лопенския зевзеклия, а аз го дочаках на известно растояние по-надолу от тях.
После ме настигна и ми разказа разговора им:
- Е, вуйчо, станах кмет! - похвалил се той.
- Не бързай, Иванчо, то пилците се броят наесен, а какво е свършил кметът ще се разбере напролет.

ЗА ЗДРАВЕТО НА ДЯДО ИВАН
- Как си, как си, дядо Иване? Какво правиш, как я караш? - го закачил негов комшия, след прекарано боледуване на дядо Иван.
- А, добре съм, комшу, добре съм. Когато съм зле, мисля за попа, а когато съм добре, като сега, мисля за попадията!
 
ДА ПАЗИШ НЕВЕСТИТЕ, ДЯДО ИВАНЕ
- Тръгнал комшията му Васил с колата за по-дълго време. По това време нашенци ходеха с волските коли и каруците чак до Дунава за жито и царевица.
Всеки кара кой каквото е произвел: дялани греди, дървени кревати, шинди за съчака под покривите, хамбари или домашна ракия. По край тези шинди и днес на лопянчаните ни викат "шиндари".
Та тръгнал и бай Васил "надолу", както казвали тогава  и заръчал на бай Иван:
- И да пазиш невестите, бай Иване.
- Абе от муи ше ги опаза, ама от онуй-не мога. Никой  не носи на връта си звънец, че да го чуя.

ЧОВЕКЪТ УМРЯ МРЪЦИНА
В центъра на Лопян има чешма с паметна плоча с имената на загиналите през войните и в съпротивата лопенчани.
Та гледам една сутрин бай Иван стои пред чешмата и чете имената.
Там е името и на Никола Михайлов. Ятак на партизаните в Лопянския Балкан. Убит в м. "Арабаконак".Той е някакъв роднина на бай Иван.
- Какво гледаш, бай Иване?! - го попитах.
- Дошъл съм да кажа на наш Никола, че умря мръцина, завалията. Това, за което  
погина, не става и няма да стане.

ТИ МЕ НАПРАВИ НА ПЕТЕЛ
Срещнали се дядо Иван и Кута, негова комшийка, хрома с едната ръка, слабичка женица.
- Какво ще кажеш, Куте, да се видим насаме някъде?!
- Бива, Иване, ама ако ме стигнеш.
- Е,е, ти ма направи на петел, да та гона!

ЗАЩО МИ СГАЗИ КОЗАТА?
Лопенчани му викаха Панко Циганчето, не че беше циганин, а заради по-тъмния цвят на лицето.
Та този същият Панко Циганчето беше шофьор и по невнимание един ден прегазил козата на свой роднина и комшия.
- Абе, Панко, защо ми сгази козата?
- Вуйчо, нали ти дадох коза.
- Е, убаво, де, но защо сгази моята коза?

ДАДОХ ТИ БАЙРЯКА НА СЕЛОТО

Оженил се Лашо Стефанов и един ден, след време, се скарали нещо с бабалъка си.
Дори обвинил за нещо жена си пред него.
- Дадох ти байряка на селото, какво искаш още от дъщеря ми, непрокопсанико?! - развикал се разгневения му тъст.

ГУБИМ БРАНЕТО

Братя Убенови отишли за дърва извън Лопян. Набрали каквото им трябва, но понеже се стъмнило, оставили превоза им за другия ден. 
Когато на другия ден отишли да ги приберат, някой преди тях ги откраднал през ноща. 
Разгневил се най-големият брат, развикал се!
- Бае, не ядосвай се, губим  брането. Днес ще наберем други дърва - казал примирително по-малкият и се захванали да си наберат други дърва.

ТАМ Е МАМА, ТАМ Е ТАТО...

Един от Убеновите братя се разболял тежко. И понеже бяха четирима братя, другите трима отишли да го посетят в болницата. Всички смятали, че той си отива и се изредили да го утешават, както могат.
- Не бой, бае, там е мама, там е тато, ще идеш и ти. После сме и ние - му рекъл единият от тях. 

АЗ КАЗАХ!

Едно време, за да подсигурят семействата си с храна за зимата, В края на летния сезон, мъжете от Лопян отиваха с волски кола "надолу по полето" за зеере /жито или царевица/. По-заможните имаха и коли с конски впряг.
Стигали чак до Дунава. Всеки натоварвал кой каквото е направил или купил от майсторите-дърводелци в Лопян. Обикновено караха хамбари за зърно, дървени кревати, шинди за съчака на тогавашните къщи или дялани греди. Накои караха и ракия. Заради тези дърводелски изделия и до днес по-старите викат на лопенчаните "шиндари".
Разменяха ги за жито или царевица. Пътуваха на групи, за да си помагат по пътя или да опазват стоката си.
Та тръгнал с такава една група и моят дядо по бащина линия - дядо Ристо Марков, както му викаха в селото. Човек, честен, но неразговорлив и малко темерутин по характер.
И на пазар, като на пазар, в първото село където спрели да разменят стоката си, дядо ми казал цената на хамбарите, които карал.
И така, чак до Дунава, не успял да продаде нищо, защото където го питали колко стрували хамбарите, той отговарял:
- Аз казах, няма да повтарям по сто пъти.  
Та се наложило накрая неговите другари да му помогнат да продаде стока си.
   
ВИДАНО, НАМЕРИЛ СЪМ НОВО ЧЕРРДЖЕ
След едно такова пътуване "надолу по полето", Нако Костадинов се провикнал още от външната врата на жена си:
- Видано, намерил съм чисто ново чердже. В колата е.
- Ама, Нако, няма никакво чердже. Ми то и нашето го няма!
- Зарадва се на чуждото, нали, зарадва се. Така някой се радва на нашето.
Защото го бил загубил из дългия път.
  
МИ, ТО НАВСЯКЪДЕ Е КОСИЛО МОМЧЕТО

През лятото, преди години, мъжете от Лопян отивали на групи на юг през Балкана да се предлагат като косачи на по-богатите и с повече ливади, Най-вече по Пирдопския край, та чак и до Пловдив са стигали.
Избирали си водач на групата - драгоманин. Той подбирал хората от селото за работа, пазарял се с тамошните чорбаджии за цената на окосеното. Грижел се за здравето и сигурността на хората с него.
Та един ден, в една такава група отишъл и по-млад косач. И по-неопитен от другите. "Момчето" както го наричали другите косачи.
Спазарили някъде из пирдопския край ливада за косене. Но, не додиряли чак до там за по-качествена работа. В края на работния ден дошъл стопанина на ливадата и започнал да подритва откосите, за да види останала ли е трева под тях. Да провери работата им.
Където откривал неоксено, правел забележка, но винаги получавал от драгоманина един и същи отговор:
- Там, чорбдажи, коси момчето.
Накрая седнали да се разплатят. Чорбаджията дал на "момчето" повече пари от останалите от групата.
- Ама, чорбаджи, ние друго се пазарихме!...
- Така е, наистина, но който и откоси да проверявах, вие все ми казвате, че го е косил "момчето". Излиза, че е работило повече от вас, затова му и плащам повече.   

ХАЙДЕ ДА ЗАКОЛИМ ТАТО

Делиите са известен род в Лопян. Първоначално са се заселили в м. Растака. Дядо васил беше направил къща на два етажа. да има за многолюдната му челяд: три момчета и едно момиче.
Момчетата бюха достабуйно по нрав. заради тази им семейна черта са им кръстили "делиите". С течение на времето младите го превърнаха във фамилно име.
Та един ден, след вършитба, седнали цялата фамилия да се почерпят за добре свършената работа.
Подпийнали порядъчно и единият от тях рекъл:
- Бае, айде да заколим тато!
Не естанало, разбира се, но народът го взе за истина. всеки смяташе, че само делия може да изрече такова нещо.

КОВЧЕГЪТ НА ДЯДО ЦАКО БРАТАНОВ

Дядо Цако Братанов си направил голяма къща в м. Полето. Там отгледа многобройната си челят. Там завършиха и дните му и тези на бабичката му. 
Децата се заселиха в центъра на Лопян и си направиха също двуетажни къщи. Момичетата се ожениха по други места.
Един ден синовете му Иван и Начо отишли на Полето по работа. Не знам кой точно от тях е вллязъл в мазата и видял зад вратата наскоро скован ковчег.
- Тате, какво е това в мазата?! - разтревожени запитали баща си - дядо Цако Братанов.
- Да не ви затруднявам като умря, затова го сковах  - рекъл много спокойно старецът.
Ядосани, момчетата натрошили ковчега на парчета.
На другия ден, обаче им се наложило да сковават нов. Дадо Цако се качил да брули ореха в двора. Един грамаден многогодишен орех. Опуснал се, паднал и загинал на място.
Вероятно е предчувствал смъртта си, за да си скове приживе ковчег.