Вероятно, драгият читател веднага се досети, че става дума за последния парад в София на 9-ти май.
И за повода за парада се досеща, и за още много неща все още се досеща, неволно се досеща и за  "онова" стихотворение с израза "живот ли бе, да го опишеш", който сега напълно напълно пасва за мото на тези мои бегли бележки.
След напъните на идващите една след друга през определен период от време конфигурации на управляващата върхушка да подобри хала на народа, народът си е на същия хал от 25 години насам.
След осакатяване на цялата държава, на държвността в нея, на социалната среда, на индустрия, селско стопанство, здравеопазване и образование, ни беше останала малката надеждица, че най-после ще видим нещо повече от т.н. "българска армия". Тази надежда ни я подклаждаха няколко дни преди парада почти всички медии, че  ще се покажат сухопътни части, авиация и малко от бронираните ни падразделения.
То се знаеше предварително, че едвам ли  кой знае какво за показва, но...надеждата крепи човека.
Особено в старото поколение от българския електролат се таеше тихата надеждица, че ще зърне поне малко от това, което помнеше за армията по своето време: пехотни, военно-морски, военно-въздушни, танкови и всякакъв вид и род войскови подразделения. И гордостата на тогавашната ни армия - артелерийските и ракетни части...
Всички медии преди парада, за който ще говорим сега, се надпреварваха да описват какво и как ще премине по жълтите павета. Офицерските и войнишки блокове представляващи различните родове войски,  хеликоптера над тях с родния трибагреник, други хеликоптери и самолети. Знаеше се кой ще приеме и командва парада, в кой момент президентът ще премине пред строените блокове и ще ги поздрави за празника.
За танокеве предупредиха, че няма да минават на парада, за да не повредят жълтите павета. Е, в онези години им  "обуваха" веригите със специални гумени приставки, та имаше и танкове. Паветата си останаха цели, но танковете вече ги няма.
Нищо подобно от предварително обявения боен ред не се срлучи на този отминал вече 9-ти май, като Ден на Европа и Ден на победата. Тук отварям една малка скоба-не е ли по-редно да се разменят местата на тези две определения, защото, ако я немаше победата, нямаше да я има сега и обединена Европа!    
Та за парада ми беше думата...От предварително обявения сценарий драгият читател вероятно си спомня че бяха строени около 700 офицери, сержанти и офицери, които предсатвляваха различните родове войски.
Президентът тръгна да ги поздравява. Маршируваше като новобранец по начертаната му по паваша права линия, спираше пред всеки блок и с фалцет извикваше: "Здравейте, войници!" /офицери, сержанти, войници/.
Това ми напомни един  друг, подобен на този поздрав, само че не в България, а в съседната, "братска нам" турска страна. Поздравяваше ги генерал Бойко Борисов в качеството му на официален гост като тогавашен министър- председател на България: "Махраба, аскер!"  /Дано на съм го написал правилно, защото от турски не разбирам нищо!/ При такива случаи обикновено се казва, "коментарът е излишен", коментарът оставам на читателите" или нещо подобно.
След поздрава, блоковете преминаха в параден строй пред официалните лица, хеликоптерът със знамето мина над мнозинството и по медиите съобщиха, че с това "днешният парат, посветен на...приключи".
Нямаше ги нито другите хеликоптери, нито самолетите. За другото, което го имаше в минолото на такива парада, да не говорим. Видите ли, облачното време не било подходящо да излетят самолетите и хеликоптерите! Така казаха по всички телевизионни и радио канали които предаваха пряко т.н. парад.
И веднага се наби  в главите ни мисълта, ами ако сме във война, нашата авиация ще чака да се раздигнат облаците, за да влезе в бой ли?!
Боже, пази България! Защото друг няма кой да я пази!