Наближаваха изборите и канени, и неканени кандидат-избраници ще си потрошат колите да ни идват „на крака” в малкия ни градец. Най-впечатляващото посещение, което няма да забравя никога беше посещението не на кой да е, а на баш председателя на една от партиите. От тези, които и преди изборите си бяха в парламента и никак, ама никак, не им се искаше да им издърпат депутатското столче. И започна предизборната си реч с думи благи, обещаващи от пиле мляко, само и само да ни убеди да гласуваме за неговата партия, разбирай-за председателя й. Както и другите преди това, и този започна с описание на „хала”, до който са ни довели предишните управляващи. И как той и партията му, ако дойдат на власт, ще оправят дереджето ни и ще ни изведат на светлия друм на щастието и благоденствието. - До сега управляващите доведоха нещата до там, че всеки да се спасява кой както намери за добре. Който може се изнася в чужбина, а който не може?!... - Ще го изнесат! – подхвърлих, следейки още от самото начало изказването му. След миг дълбока тишина, залата избухна в ръкопляскания. Господине, аз се мъча от половин час да грабна вниманието на хората, а вие го направихте само с три думи. Древногръцките учители по ораторско изкуство са го казали много ясно: пред хората да се излиза само когато имаш да казваш нещо съществено, като грабнеш вниманието на публиката още от самото начало. А не да приказваш глупости и да си въобразяваш, че хората те слушат „с внимание” и ти вярват.