Спомних си тази народна мъдрост оня ден, когато на площада се мъчеха да направят колективен молебен за доброто на България.
И представете си, начело на организацията беше общината. Институцията, която не трябва да прави молебени, а да създава условия за развитието на индустрията, на селското стопанство, на занятите и търговията. Защото в основата на тези "простички" неща се крепи и развива здравеопазването, образованието и социалното състояние на населението. Та дори добруването, просперитета, благосъстоянието на народа и уважението на другите народи към държавата ни.
А те тръгнали да правят молебен!
Вместо да се захванат за работа и с идеите си и съотвената организация  да увлекат населението в работа. Тогава ще се върнат и младите от чужбина. Тогава ще се напълнят училищата. Тогава ще са пълни магазините с наши, български стоки, ще се възродят повечето от занаятите.
А те тръгнали да правят молебен!
Преди и по време на последната световна война, пък и  малко време след нея, населението правеше такива молебени, за да издействат от Всевишния дъжд.
Тогавашната държава и нейните ръководители прозряха идеята, че с молебен тази работа няма да стане, а с упорит труд. И се изградиха стотици язовири в страната. По канали, вади и вадички  животворната вода достигаше до всяка леха в овощните и зеленчукови градини. С дъждовалните машини се напояваха  цели блокове. 
А те тръгнали да правят молебен!
В двадесет и първия век! Само че и сега, както и преди войната беше в сила една друга поговорка: "Бог - високо, цар - далеко". И запретна ръкавите народа ни. Не само язовири се построиха. Изникнаха много фабрики и заводи, работилници, слънчеви и просторни училища и болници, балнеосанаториуми. Без молитви и метани, С опование в собствените си сили, разум и трудолюбие.
Защото е казано: "Лозето не ще молитва, а мотика"!