От както у нас е настъпила демокрацията, няма въпрос, на който  отговорът да не е: "Безплатен обяд няма!".
Може наистина да е така, но мен вълнува не отговора, колкото състоянието на нещата в днешно време.
Ако отидеш на хотел, плащаш за стаята.
Ако отидеш на квартира, плащаш наем.
Но защо, като те откарат с линейката в болницата, плащаш за престоя.
Ето това не мога да го разбера, наистина. Попитах и пак ми отговориха, че безплатен обяд няма.
Хубаво, но аз имам 40 години трудов стаж, като през всичките тези години са ми одържали пари за осигуровки. През всичките ми тези години съм лежал в болница 40 дни. Къде ми са "обедите" за останалото време, през което съм бил осигуряван.
И още нещо. Кой "гениален" мозък измисли "клиничните пътеки", като клиниките ни отдавна ги няма, а има Медицински центрове?  
Преди "демокрацията" имаше "стратези", които измисляха за всичко съответната "стратегия". Имаше и такава за развитието на здравеопазването у нас. В нея беше записано, че като постъпиш в болницата те държат там докато не те излекуват. И лечението, и лекарствата бяха безплатни. Нямаше ги личните лекари, които, кой знае защо им викат "джипита". Защо ни отнеха българското обръщение "чичо доктор" 
При зор се обаждаш на "Бърза помощ", идват хората, оказват доболничната помощ, както му викат сега, и с линейката-направо в болницата. Няма пътеки, няма плащане. Ако е необходимо осигуряваха и карта за съответния балнеосанаториум за долекуване на заболяването.
Сега, по "клиничната пътека" за лечението на пневмония, например, са определили да лежиш в болницата 8 дни. Излекуван-неизлекуван, плащаш и си отиваш. Затова на много хора пътеката на живота свършва на Онова високо място в съответното населено място. Където от снимката на белокаменния си кръст гледат от високо на тези, които са ги докарали до там.
Безплатен обяд няма!
То няма и безплатно погребение. Плащат го близките, та когато душата на починалия застане пред Високата порта на забвението, да е спокойна, че няма сметки за уреждане със живота. 
Защото "ТАМ" далавера няма.