От историята се знае, че древните траки са писали с „черти и резки”, става въпрос за простолюдието. Докато неговите „първенци” са се ползвали от гръцкото писмо и четмо. Тази разлика в писмената употребата на езика ни е продължил векове наред. До оня момент, когато на базата т.н. „търновско наречие” се установява единен правоговор и правопис, наречен официален български език. Правилата се налагаха и съблюдаваха от постулатите на българската граматика. казвам „налагаха”, защото с навлизането на т.н. демократични правила и норми на поведение, които май още никой до сега не е формулирал ясно и разбрано, нещата с езиковите правила се обърнаха „с главата надолу”. Вероятно, за да изглеждат "по-близко до народа", днешните управляващи заговориха на език, който и "простолюдието" отдавна не упатребява. Погазиха се всякакви норми в словореда на изречението, пренебрегват се строгите граматични правила за пълен и не пълен член, за спреженията на глаголите и т.н.
Нещо повече, беше направен несполучлив опит незнанието на правилата да се превърне в правило. Така и така не правим разлика между пълен и непълен член на съществителните имена, защо въобще да не го премахнем като правило и всеки да си го слага където и както си иска. 
Напоследък прави впечатление, че  поголовно се пренебрегва и правилото за спреженията на глаголите в българския език.
С риск да обидя знаещите, ще припомня, че в официалния български език съществуват три спрежения: І, ІІ и ІІІ-то спрежение. В първо спрежение са глаголите, които в 1 л. ед.ч. окончават на -а /уча, чета, пиша/.  Във второ спрежение глаголите окончават на -я /играя, пея, спя/. В първо лице множествено число глаголите от тези две спрежения приемат окончанието -м /учим, четем, пишем; играем, пеем, спим/.
В трето спрежение са глаголите, които  в първо лице единствено число окончават на на -м / ставам, тичам, поемам/. При тях в първо лице множествено число частицата е -ме /ставаме, тичаме, поемаме/.
Дали от незнание, дали от криворазбран диалектизъм, за да се харесат на хората /"аз съм прост, вие сте прости и затова се разбираме"/, дори първите мъже в държавата ни не се съобразяват с граматическите правила: "ние ги ловиМЕ, те ги пускат". Примерите са безкрайно много или са се превърнали вече в масова употреба. Така незнанието се налага в обществените взаимоотношения като правило. Особено, когато не се реагира към подобни "грешки".
В интерес на истината, не всички пренебрегват правилата при изказа си, затова предполагам, че те ще ме разберат и извинят.
Така говорят вече и ръководителите от по-долните ешалони на властта. За сега правилото са спазва единствено от журналистическата гилдия и най-вече от електронните медии, където говоренето е основно в комуникацията с хората.
Когато срещу журналист с правилен езиков правоговор застане събеседник с пренебрегване на правилата, става вече обидно за слушателите, които знаят и употребяват правилно глаголните спрежения в говора си.  
При писането тези правила обикновено не се нарушават по няколко причини, което е тема за друг материал.
Тема за друг материал са и новите думи, като "входирам", които заливат и замърсяват българския език.